Съдържание
Най-много пурини има в карантиите (черен дроб, бъбреци), в някои риби и морски дарове – аншоа, сардини, херинга, риба тон, скариди – и в маята и екстрактите от нея: обикновено над 150 mg на 100 g. Средно съдържание имат повечето видове месо и риба, бобовите храни и част от зеленчуците, а млечните продукти, яйцата, плодовете и зърнените храни са с ниско съдържание.
Тази статия е справочник – таблици с ориентировъчни стойности. Ако търсите цялостен хранителен режим, целите на диетата и примерно меню, вижте диетата при подагра.
Как да четете таблицата
Стойностите са за общото съдържание на пурини в милиграми на 100 g сурова ядлива част. Взети са като диапазони от публикувани таблици за съдържание на пурини в храните – най-подробната от тях е японско изследване на над 270 храни (Kaneko и сътр.). Числата варират според вида, частта от животното, сорта и начина на обработка, затова ги приемайте като ориентир, а не като точна мярка.
| Категория | mg / 100 g | Примери |
|---|---|---|
| Високо | над 150 | Карантии, аншоа, сардини, херинга, риба тон, скариди, мая и екстракти от мая, сушени гъби |
| Средно | 50–150 | Свинско, говеждо, агнешко и пилешко месо, повечето риби, миди, сушени бобови храни, броколи, карфиол, спанак |
| Ниско | под 50 | Мляко и млечни продукти, яйца, плодове, повечето зеленчуци, хляб, ориз, паста, ядки |
Границите не са универсални. Различните източници използват различни прагове – някои смятат за „високо“ едва над 200 mg на 100 g. Важно е не точното число, а посоката: кои храни да са по-рядко в чинията и в по-малки порции.
Месо, карантии, риба и морски дарове
Храните от животински произход са основният хранителен източник на пурини, който си заслужава да следите. В голямо наблюдателно проучване сред мъже, публикувано в New England Journal of Medicine, по-високата консумация на месо и морски дарове е свързана с по-висок риск от подагра.
| Храна | mg / 100 g | Категория |
|---|---|---|
| Черен дроб (пилешки, свински, телешки) | 220–320 | Високо |
| Бъбреци, сърце и други карантии | 150–270 | Високо |
| Пилешко месо (гърди, бут) | 120–150 | Средно |
| Свинско, говеждо, агнешко | 90–130 | Средно |
| Шунка, колбаси, бекон | 40–90 | Ниско до средно |
| Аншоа, сардини (пресни) | 200–320 | Високо |
| Аншоа, сардини (сушени) | над 500 | Много високо |
| Риба тон, херинга | 150–220 | Високо |
| Скумрия, сьомга, пъстърва | 110–180 | Средно до високо |
| Треска и друга бяла риба | 70–110 | Средно |
| Скариди | 140–270 | Средно до високо |
| Миди, стриди, калмари, октопод | 130–190 | Средно |
Колбасите изглеждат „по-безопасни“ в таблицата, но обикновено са солени, мазни и силно преработени – затова и в препоръките за хранене се ограничават. Рибата не е забранена: ползите ѝ за сърцето са значителни, а умерените порции веднъж-два пъти седмично са разумен компромис. Повече за баланса ще намерите в статията за храненето при подагра.
Растителни храни, млечни продукти и яйца
Някои зеленчуци и бобови храни имат прилично количество пурини, но наблюдателните проучвания не откриват връзка между тях и по-висок риск от подагра. Млечните продукти и яйцата съдържат минимално количество пурини и са удобен източник на белтъчини.
| Храна | mg / 100 g | Категория |
|---|---|---|
| Мая (суха) и екстракти от мая | над 1000 | Много високо |
| Сушени гъби (напр. шийтаке) | около 380 | Високо |
| Сушени бобови – соя, боб, леща | 100–180 | Средно |
| Броколи, карфиол, спанак | 50–70 | Средно |
| Пресни гъби | 20–60 | Ниско |
| Аспержи, зеле, домати, краставици и др. | под 30 | Ниско |
| Плодове (вкл. череши и ягоди) | под 20 | Много ниско |
| Ядки и семена | 20–50 | Ниско |
| Хляб, ориз, паста, овесени ядки | 5–90 | Ниско до средно |
| Мляко, кисело мляко, сирене | 0–10 | Много ниско |
| Яйца | 0–5 | Много ниско |
Обърнете внимание на сушените храни: водата е изпарена, затова стойността на 100 g изглежда висока. След варене бобът и лещата съдържат значително по-малко пурини на 100 g, а сушените гъби се ползват в малки количества. Маята е съставка в много хлябове, но в крайния продукт количеството ѝ е малко; по-съществен източник са концентрираните екстракти и пастите от мая.
Напитки – пурини и не само
При напитките количеството пурини е само част от картината. Алкохолът и фруктозата повишават пикочната киселина по други пътища – чрез обмяната в черния дроб и бъбреците.
| Напитка | Пурини | Какво е важно |
|---|---|---|
| Бира | ниско | Съдържа пурини (обикновено под 15 mg на 100 ml) и алкохол – двоен ефект. Най-силно свързваната с подагра напитка. |
| Концентриран алкохол | почти няма | Алкохолът сам по себе си повишава пикочната киселина. |
| Вино | почти няма | В умерени количества е по-слабо свързано с риска от бирата, но също е алкохол. |
| Сладки газирани напитки, нектари | почти няма | Фруктозата повишава образуването на пикочна киселина. |
| Кафе и чай | почти няма | Кофеинът не се превръща в пикочна киселина. Умереното кафе е свързано с по-ниски нива. |
| Вода | няма | Основната напитка – подпомага извеждането на пикочната киселина. |
Черешите често се споменават в контекста на напитките под формата на сок. Какво всъщност показват изследванията, разглеждаме в статията „Череша и пикочна киселина“.
Порциите имат значение
Таблиците дават стойности на 100 g, но в чинията рядко има точно толкова. Една пържола от 150 g, малко аншоа за салата или голяма купа спанак дават съвсем различни количества. Ето няколко ориентировъчни примера:
| Порция | Пурини | Коментар |
|---|---|---|
| Свинска пържола, 150 g | ~150–200 mg | Обичайна порция месо |
| Пилешко филе, 150 g | ~180–220 mg | Постното месо също има пурини |
| Сьомга, 150 g | ~170–250 mg | Полезни мазнини – в умерени порции |
| Аншоа, 30 g | ~60–100 mg | Малка порция, висока концентрация |
| Пилешки дроб, 100 g | ~220–320 mg | Най-добре рядко |
| Спанак, 100 g | ~50 mg | Растителните пурини не са свързани с по-висок риск |
| Бира, 500 ml | до ~70 mg | Плюс ефекта на алкохола |
| Чаша мляко, 250 ml | ~0 mg | Добър източник на белтъчини |
В японските препоръки за хранене при висока пикочна киселина се дава ориентир до около 400 mg пурини от храната на ден. Не е нужно да ги броите всеки ден – по-полезно е да изградите навици:
- Месо или риба – като част от чинията, а не като основа. Останалото място е за зеленчуци и пълнозърнести храни.
- Карантиите, аншоата и сардините – рядко. Те дават най-много пурини в малък обем.
- Внимавайте с бульоните и сосовете от месо. При варене пурините преминават във водата, затова концентрираните бульони са по-богати на тях от самото сварено месо.
- Разпределете белтъчините през деня и включвайте млечни продукти и яйца.
- Пийте достатъчно вода, ако лекарят не Ви е препоръчал друго.
Накратко
- Най-много пурини има в карантиите, някои риби и морски дарове и в маята – над 150 mg на 100 g.
- Месото и повечето риби са със средно съдържание – важни са порцията и честотата.
- Млечните продукти, яйцата, плодовете и повечето зеленчуци са с ниско съдържание.
- При напитките решаващи са алкохолът (особено бирата) и фруктозата, а не само пурините.
- Следете нивото си с изследвания – вижте какво означават стойностите на пикочната киселина.
Храненето е само една част от картината – около две трети от пикочната киселина се образува в самото тяло. Ако имате подагра, диагнозата и лечението се определят от лекар, а диетата и хранителните добавки не заместват лечението. Ако обмисляте добавка като допълнение към разнообразното хранене, можете да разгледате състава на Подагразон. Повече за самото заболяване – в статията „Подагра: причини, симптоми, фази и рискове“.
Източници
- Kaneko K. и сътр. Total purine and purine base content of common foodstuffs for facilitating nutritional therapy for gout and hyperuricemia. Biological and Pharmaceutical Bulletin, 2014.
- Choi H. K. и сътр. Purine-rich foods, dairy and protein intake, and the risk of gout in men. New England Journal of Medicine, 2004.
- Mayo Clinic – Gout diet: What's allowed, what's not
- NHS – Gout
- NICE – Gout: diagnosis and management (NG219)
Информацията в статията е с образователна цел и не замества консултацията с лекар или диетолог. Стойностите са ориентировъчни и варират според източника.